Резерват “Камчия”

Резерват “Камчия”

Местността “Камчийски пясъци” се намира на около 25 км южно от град Варна

В долното течение на река Камчия се намира най-голямата вековна крайречна гора в България, наречена Лонгоз, обявена за природен резерват (1951 г., от 1977 г. – биосферен), за да се запази първичния й естествен вид.
Камчийската гора прилича на широколистна джунгла – гъста, влажна, труднопроходима, етажирана, преплетена с увивни растения, понякога достигащи дължина до 50 м. Гората се е развила върху влажната низина. Образувана след запълването на Камчийския лиман с речни наноси. Периодично, когато устието на Камчия се затлачи с пясък при силни пробойни вълни, при обилно снеготопене или поройни дъждове, речната вода се надига, връща се назад и залива гората – само короните на дърветата остават да стърчат над водата.

В лонгозната гора се срещат около 40 дървесни вида – летен дъб, елша, полски клен, бяла топола, дива круша, бяла върба, мъждрян и други светлолюбиви видове, но преобладават полският бряст и остролистният ясен. Много дървета са на възраст над 150 години и достигат до 30-35 м височина. Храстите са представени от червен къпина, черен глог, шипка, дрян, широколистен чашкодрян, леска, калина, а от лианите, които образуват плътни завеси в най-влажните места най-често се срещат скрипка, дива лоза, повет, бял и черен имел. Тук е едно от най-големите находища у нас на блатно кокиче. На места ръкавите са покрити с килим от водни лилии. Тревните видове в резервата са малко – див зюмбюл, бял и черен оман, момкова сълза, медицинска ружа и др.

В резервата са установени 196 вида птици, от тях 56 са редки и застрашени видове. В камчийската гора зимуват зеленоглави патици, сиви и бели чапли и други редки и застрашените видове. Тук е единственото в България зимовище на червеноглавата потапница. Косове, скорци, дроздове, гургулици, гривеци и много други целогодишно огласят гората. Гората е убежище и на много бозайници – сърни, елени, диви свине, лисици, диво котки, а в реката се срещат 39 вида риби, от които 8 мигриращи от морето.

Любопитно: Лонгозните гори в умерените ширини са рядко природно явление не само в Европа, а и в света, но у нас те са сравнително широко разпространени в устията на черноморските ни реки Батова, Камчия, Ропотамо и Велека. Камчийският Лонгоз е един от най-северните представители на лонгозни гори в Европа. Той е не само наше национално бгатство, но и важна влажна зона от миграционния път на прелетните птици Виа Понтика. Включва защитената местност “Камчийски пясъци” (1980 г.) с международно и национално значение.